"Аз знам, че си различен...И е хубаво.
Защото можеш да приемеш моя свят.
Не просто да ме гледаш много влюбено,
а всъщност да не вярваш в чудеса.
Аз знам, че можеш да ми се усмихнеш,
когато шия роклички за феите.
До рамото ми мълчешком, притихнал
да слушаш как говоря на небето.
Да ме прегърнеш, като плача за цветята,
които някой е откъснал снощи.
Да боядисаш заедно с мен дъгата.
И после ... да си влюбен още."
от нета
"Приятелството – опит за летене.
Едни го могат, други – не.
Отваря хоризонти,
скъсява разстояния,
приятелството е като дете,
не се подхранва от фалшиви обещания,
на всички фронтове извира,
с нова сила, всеки път,
сърцето трудно го побира,затова
малцина са приятели до смърт.
В смешните препъвания има смисъл,
дори, когато много натежат,
забързани във собствен ритъм
приятелите заедно вървят . . .
На високо вятърът е силен
и птичи качества са нужни,
при някои е свободното пикиране,
други заедно политнали,
по пътя стават чужди."
от нета
да бъда
и строга,
и мъдра.
Усмихната.
Страстна.
И тиха,
и властна.
Замислена.
Сива.
Измислена.
Жива.
И кучка.
И камък.
И скучна,
и пламък !
Красива.
Вулгарна.
И дива.
Коварна.
И силна,
и слаба.
И стилна.
И крадла
на мъжки
копнежи.
И дръзка.
И свежа.
И зла,
безразлична.
Сама.
И безлична.
Безчувствена.
Кратка.
Безвкусна
и сладка.
И край,
и начало.
И черно,
и бяло.
Жестока.
И нежна.
Дълбока,
безбрежна.
Спокойна.
Ранима.
И твоя
любима..."
от нета
"По етажите на твоята душа
разхождам любовта си.
Студено, топло, мрак и светлина,
объркващи въпроси...
Приличаш на избягало дете,
уплашено от сянка.
Оплиташ се в излишни страхове,
а знаеш, че е жалко.
Прегръщам те тогава със сърце-
от гняв да не изстинеш.
Рисувам ти усмихнато небе
и мост, за да преминеш
от другата страна на този свят,
където няма болка.
Защо го правя?- питаш ме без глас...
Обичам те... и толкова!"
от нета
Във съня ми открих отпечатъци
и следи от забравен разкош...
...и от мъничко нежност - остатъци...
Пак била си до мен, като грях,
като вятър раздиращ усоите,
като нощни капчуци от смях,
разсъблекли в ума ми - пороите.
Пак си влизала в мойта душа
и в сърцето ми, в моите спомени,
за да търсиш онази следа
от най-свидното в нея - отронена.
За да търсиш - онези мечти,
от които се раждахме в бурите,
за да стигнем до края - почти...
...във парченцата обич - изгубени.
Пак си влизала в моята нощ.
Във душата ми някой е плакал
за онази частица любов,
за която... с години е чакал..."
от нета
То рядко се обърква и греши.
Пораслият в нас стърчи нелепо.
И често търси длан да продължи.
Стои и се оглежда за посока.
И крачките замислено брои.
Вървежът бърка с полет нависоко.
От изненада дълго го боли…
Докосне ли с ръката си, ръката –
затоплена от детското сърце,
ще види пътя не разбит и кратък…
Последвайте го. Знае накъде."
от нета
По кръв. По душа. По сърце.
На моето жилаво рамо
глава ще отпускат мъже,
когато ги стряскат кошмари,
когато не смогват за хляб,
когато неверни другари
превръщат живота им в ад.
Откърмени с майчина сила,
в ръцете ми рожби ще спят.
Опора, любов и закрила -
до гроба ще бъда за тях.
Ще пазя в сърцето си всичко,
което научих от теб.
Ще правя добро. Ще обичам.
Ще бъда достоен човек.
Ще нося в ума си вдълбано
наследство от род и земя.
Родила си българка, мамо -
почтена и горда жена !"
от нета
"„Здравей” ти казвам в този слънчев ден,
усмихвам се,подавам си ръката.
Не се цупи!Усмивка дай на мен,
върви,предай нататък добротата!
Защо си тъй унил и умъчнен,
навярно се страхуваш от злината?
Човекът от любов е сътворен,
върви,предай нататък добротата!
Аз зная,никой лош не е роден
и има светло кътче във душата.
Нещастен е човекът озлобен,
върви,предай нататък добротата!
Усмихна се!Ех,вече си герой!
Готов си да се справиш със злината!
На слънцето с лъчистия порой,
върви,предай нататък добротата!"
от нета
