Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
... защото Поезията и Тананикането не са неща, които можеш да вземеш, те са неща, които те вземат...
Автор: rosichka78 Категория: Поезия
Прочетен: 104079 Постинги: 331 Коментари: 18
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>

"НЕДЕЙ МЕ ПРОУМЯВА! НЕ НАДНИЧАЙ
в очите ми, кафяви от тъга...
Седни до мен! И просто ме обичай.
В мълчание. Без думи. Ей така.

Не питай за пътеките, които
избродих с уморените нозе...
Недей изравя болките ми скрити.
И кой какво ми даде... Колко взе.

Недей така! Едно сърце остана,
което нощем много ме боли...
Душата ми е рана върху рана...
А думите най-често са стрели.

Недей ме проумява! Ще се скрия
във най-дълбоките си цветове.
Зеленото в очите ти ще пия!
А черното ще го делим на две...

Когато свърши синьото на дните -
ще си измислим нови небеса...
Аз пазя всички залези в очите!
На хмел мирише моята коса...

Но ти не проумявай! Докосни ме...
Ще бъда себе си! Ще бъда аз.
Ще бъда тази нощ Любов без име...
А утре - ще съм щастие! За нас..."

от нета

Категория: Поезия
Прочетен: 144 Коментари: 0 Гласове: 1
"Опита се, но не избяга.
Настигна се – светът е къс.
Докосването се отлага,
защото сви смутено пръст.
Каквото бе – ще те повтори.
Въздишката ще стане вик.
Най-близкото ще проговори
на непознат за теб език.
Най-важното ще те потърси,
но ти си дал сгрешен адрес.
И всички дати ще са късни,
защото няма да са днес.
Дори свещта ще се разсипе
на шепа тъжен парафин.
Душата ти, обвита в дрипи,
ще смъмри небосвода син.
И нищо няма да се върне.
Беглецът заслужава мъст:
светулка да не го прегърне.
Защото сви смутено пръст."

от нета
Категория: Поезия
Прочетен: 148 Коментари: 0 Гласове: 1
11.12.2016 09:36 - Сутрин...!
"Сутрин,
когато отвориш очи,
преди на хукнеш
по коридорите на ежедневието,
преди да те завърти
водовъртежът на времето,
преди да влезеш в битката
за място под слънцето,
за идея,
за хляб,
да спреш за миг,
да кажеш на някого
„Добро утро!…”
и да го целунеш…"

от нета
Категория: Поезия
Прочетен: 287 Коментари: 0 Гласове: 0
"Какво добро направи днес?
Прошепна ли най-мила дума
на някой просяк без адрес,
подаде ли му хляб безшумно?
Надежда някому дари ли?
Сълза изтри ли на сирак?
И вдъхна ли на болен сили?
Приятел подкрепи ли пак?
А защити ли някой с чест?
Погали ли бездомно куче?
Какво добро направи днес?
Какво добро на теб се случи?
Спаси ли малко гладно птиче?
Любим човек целуна нежно?
Припомни ли, че го обичаш?
И не подмина най-небрежно
боклука, хвърлен на земята?
Донесе ли щастлива вест?
Усмивка някому изпрати ли?
Какво добро направи днес?"

от нета
Категория: Поезия
Прочетен: 267 Коментари: 1 Гласове: 2

"Колко би могъл да носиш
в тези две ръце?
Идваме добри и боси
под това небе.

Може би е риторично ,
може би не е ...
Колко би могъл да носиш
в тези две ръце?"

от нета

Категория: Поезия
Прочетен: 188 Коментари: 0 Гласове: 2
11.12.2016 09:27 - На село...!
"До печката, на топло сгушена...

На село вечерта пристига рано.
И замислени комини пушат.

Как искам на стъклото заледено
да чукна тихо. Ти да ми отвориш.
Край старото огнище да поседнем.
И до късна нощ да си говорим.

Върху жарта самотно да догарят
последните дебели цепеници.
И като в мойто детство да играят
по тавана огнени езици...

Така ми липсват тези нощи, мамо!
Тук всеки ден убива мойте песни...
А вечер... ме поглъща разлюляно
море от хора във трамваи тесни.

И само във душата ми се гушат
комините... Един от тях ме чака.
Дими замислено... И се ослушва
за стъпките ми, скърцащи във мрака."

от нета

Категория: Поезия
Прочетен: 203 Коментари: 0 Гласове: 0
"Под юрган от топли мисли
крия малкия си свят,
а навън безброй снежинки
като детски смях валят.
Става бяло, светло, чисто.
Цялата земя блести.
Снежко ще затрупа всичко
с двеста метра добрини.
Хората ще искат бързо
в къщи да се приберат
и край топлото огнище
приказки ще завалят.
Някой ще обича някой.
Времето ще спре.
Този сняг е стар Вълшебник-
знам го от дете!..."

от нета
Категория: Поезия
Прочетен: 194 Коментари: 0 Гласове: 0
"Момичето стоеше настрани.
Тя нямаше какво да му предложи.

Не беше със накъдрени коси.
Дори забрави малко грим да сложи.
Не носеше дълбоко деколте.
Не носеше полупрозрачна рокля.
Във шепите си стискаше сърце...
Засрами се. Почувства се виновна,
задето бе повярвала от раз
във приказки за малките дечица. -
Че може да разпали в него страст
единствено с това, че го обича.
А ето - той дори не я видя,
прехласнал се по ложите с принцеси.
Принцесите... така им завидя,
задето тъй му бяха интересни.

Момичето порасна. Но и днес
единствено сърцето си предлага.
Но не на теб. Не чакай като пес -
коричка хляб. На принц не му приляга!"

от нета

Категория: Поезия
Прочетен: 212 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 11.12.2016 09:24
04.12.2015 22:09 - В сълза...!
"Когато съм обидена мълча и пращам всички лоши думи в бездна. Побирам болката в една сълза и се усмихвам... за да не изчезна. Какво ми струва само аз си зная обидите да мога да преглъщам, да имам сили толкоз, че до края и аз с чернилка да не им... отвръщам. Сълзата ми превръща се във стих и пускам го по вятъра... Далече... Остават по душата ми следи които най-болезнени са вечер. Но се усмихвам. За да не изчезна... Защото нямам право да съм слаба. Изпращам всички лоши думи в бездна. Нали доброто, ужким, побеждава?"

от нета
 

Категория: Поезия
Прочетен: 387 Коментари: 0 Гласове: 2
29.11.2015 16:15 - До мен!
"...Ти стоиш до мен във бурята. Не е нужно да те виждам. Няма ги и думите. Не е нужно да ги има... И без значение е ужаса, трясъците по прозорците. Ти стоиш до мен във бурята и ми стига - за спокойствие..."

от нета

Категория: Поезия
Прочетен: 357 Коментари: 0 Гласове: 3
29.11.2015 00:02 - Тя с белия шал!
„С очите на всичките тъжни мъже от квартала, във който живее жената със белия шал, те питам – защо красотата й, господи, бяла на човека със малката черна душица си дал? И той до цъфтежа й нежен върви начумерен, със слепи очи сякаш крачи улисан и сам и топли стотинките в джоба си, дяволът черен, наместо да стопли ръката й – бялата – там. Дали е сляп, господи, или има в очите си трънчета? Веднъж да се беше поспрял и да беше видял, че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета, когато върви през света със белия шал. Не пожелавам жената на ближния – тъй подобава: нека той си е брачен стопанин, аз – любовен ратай, но когато жената със белия шал минава, извади ми очите, господи, и му ги дай!”

от нета

Категория: Поезия
Прочетен: 300 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 29.11.2015 11:16
28.11.2015 23:57 - У дома си...!
"Не вярвам в чудеса и във вселени. Сама се храня, къпя и обличам. Не са ми нужни сто приготовления, преди да изрека, че те обичам. Не вярвам във щастливото богатство, пожъна ли успех, със шут в ребрата ме връща изкриветана реалност, полуопустошена, но ината. Не вярвам във принцесите и кея на който все намират любовта си. Не вярвам и едва ли ще посмея. На сушата съм като у дома си."

от нета

Категория: Поезия
Прочетен: 250 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 29.11.2015 11:17
"Познавам я.... Очите си прикрива. Рисува сърчица върху стъклото. Понякога е твърде мълчалива. Не се усмихва. Може би, защото тя цяла изтъкана е от дъжд. Животът и е кораб наводнен. Навремето бе влюбена във мъж. Сега е облак – тъмен и студен. Познавам я... Щом слуша тъжни песни прелива Самотата от очите й. Да плуваш без да можеш не е лесно, особено щом мъртви са мечтите ти. Но има дни, в които, между капките, една мечта се плъзва във зениците... Тогава Тя усмихва се за кратко на слънцето, на пролетта, на птиците, които са отдавна отлетели от тъжната й, и голяма къща. И пак се нижат дните... Все Недели. И споменът дъжда в очите връща... Познавам я... Но името на глас да изрека ужасно се страхувам! защото Тя... това съм всъщност... аз! И все вали... И все по трудно плувам..."

от нета

Категория: Поезия
Прочетен: 507 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 29.11.2015 11:18
28.11.2015 23:49 - Нежност!
„Светът е в нестабилно равновесие и нещо липсва. Адски много липсва. Животът ли? Конфликт на интереси. Започва да се случва относително... Прескачам задължителните граници и две-три норми. Моля ви, простете. Но искам да узная. Трябва. Важно е. Усетих го по болката в сърцето... По тежките очи на онзи просяк, по липсващите стоплящи прегръдки, по кучето – отскочило на косъм от нечии невъзмутими стъпки – разбрах, че нещо липсва. Безобразно. Отчайващо. Крещящо. Безнадеждно? Светът мълчи. И толкова е ясно. И лесно поправимо: Липсва нежност.”

от нета

Категория: Поезия
Прочетен: 305 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 29.11.2015 11:41
28.11.2015 23:46 - И ще сгрее...!
„Ние, устатите, ние, мръсниците, с нокти на лапите, с ръб на езиците, кърваво-нежните, влюбено-силните, с белег над веждата, хапем и милваме. Вид на изчезване, вечно отричани, трудни за следване и за обичане, но любовта ни е най-невъзможната – зло заклинание, огън под кожата! И ще ви сгрее право в душиците, както умеят само лъвиците!”

от нета

Категория: Поезия
Прочетен: 263 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 29.11.2015 11:38
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: rosichka78
Категория: Поезия
Прочетен: 104079
Постинги: 331
Коментари: 18
Гласове: 56
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031