"Аз само като шепот ще те галя
със устни, слепи от копнежи.
Те много тихичко ще изговарят
събраната във мене нежност.
И цялата ще се прелея в теб-
душа в душата, огън в огън.
Тогава сигурно ще разбереш,
че те обичам непростимо много..."
от нета
"Почакай страннико, заслушай се в нощта.
Не в твоята, ти нея я познаваш...
Послушай моята. Различна е. И знам,
че сигурно ще слушаш до забрава.
Постой до мен и затвори очи.
Луната много плахо те целува.
Докосва устните ти лекичко с лъчи
и ти забравяш от каквото се страхуваш..."
от нета
"Сега не искай да ти споделя
това, което след любов остава.
По-страшна от самата самота
е само споделената такава.
Сега не питай колко ме боли
и има ли предел на поносимост.
Обидите не слагай на везни.
Те тихо от очите ни преливат...
Сега не питай мога ли без теб.
Не казвай, че без мен умираш.
Не се умира. Казвам ти. Не се.
Дори дъждът след време спира.
Сега не знам дали ще ти простя.
Но казват "времето лекува всичко".
По-стар с една любов е този свят,
а ти и аз със болка по-различни.
Сега не питай вярвах ли във теб.
Доверието няма срок на годност.
От утре си със залез по-далеч.
А аз с три лудости съм по-бездомна.
Сега не питай кой е по-ранен
и колко е дълбока самотата.
Простиш ли всичко, значи си спасен.
И си готов да продължиш нататък."
от нета
"Не слагам захар в думите. Горчат.
Не хленча за откритите си рани.
И щом се озова на кръстопът,
най-трудния маршрут ще хвана.
Играя себе си. Най-трудната игра.
Без грим и без наизустен сценарий.
От своята така добра съдба
получих най-жестоките шамари.
Понякога изнемощявам в своя път.
Понякога се уморявам в тиха вечер.
Не слагам захар в думите. Горчат.
Как лесно би било с едно пакетче.
Но как да те излъжа, да сладни?
Лъжата ще ми тръгне по петите.
Знай, истината често ни горчи,
но всъщност е единствен подсладител."
от нета
"Затварям думите си. Нека да мълчат.
Във тишината само ще се случвам.
Във тази тънка, хладна тишина,
която вятърът бродира върху къщите.
Сърцето ми говори друг език -
беззвучен, и безбуквен, и негласен.
Със слух единствено не можеш да го доловиш.
Нито с което да е от сетивата си.
Не можеш да го чуеш. Знаех си.
Това се чува само от сърцата.
Когато ме обичаш, може би,
ще се научиш да разбираш тишината..."
от нета
на границата на изгубен смисъл.
Да нямам край, когато се раздавам.
Присъщо ми е просто да обичам.
Да бъда остро камъче в обувката,
което те боде откъм петата,
когато примирено си отстъпил
от истинската същност на нещата.
Отива ми да съм невидима. Но рамо
за мигове, които те повалят.
Троха, която може да нахрани.
И мисълта, която съзидава."
от нета
с човек, със дом, със минало, със рана,
погледай ги, благодари им тихо,
дари им свобода и продължавай.
Дали ще срещаш ангел или демон,
приятел, път, погром или победа,
обичай ги със цялата си смелост
и не забравяй - и със тях ще се разделяш.
След ден, след век, след няколко живота,
за ден, за век, завинаги най-често.
Най-важното и нечовешки сложно
е да преминеш по човешки честно."
от нета
"Аз не съм тази, която оправя кревата ти
и си ляга кротко до теб.
Аз съм пожара, запален в душата ти -
гола развихрена степ...
Аз не съм тази, която слага на масата
топъл и дъхав хляб.
Аз просто свалям в краката ти
целия този свят...
Аз не съм тази, която отрано простира
ризата ти на слънчев плет.
Аз съм тази, която подире
я съблича с вълшебен жест...
Аз не съм грижа, сълза във окото ти
и задължителен пост.
Аз съм сладкия залък след гостите,
премълчано тържествен тост...
Аз не съм твое пролетно-лятно дихание,
снимка в семеен портрет.
Аз съм есенно-късно ухание,
кипнало вино и мед..."
от нета
защо не се посмееш, пошегуваш?
Какво, ревнуваш ли? Нима боли,
нима, загубвайки ме, ти тъгуваш?
Край огъня се грееше и ти,
но мъките ми бяха ли известни?
За тебе плаках и се причестих,
и пях молитвено смирени песни.
Сега - свободен си. Върни се там
и ако можеш - забрави веднага
и мен, и моя сън - горчив и ням,
на който днес самичка се полагам.
Иди при нея, мене прокълни -
аз даже, както трябва, не обичам:
мен и снегът валящ ме пияни,
и всяка нова песен ме развлича."
от нета
"Успяващите любовта отричат,
защото се страхуват от заблудите.
Разумните не знаят да обичат,
обичат само лудите.
Във себе си не вярваш ли,
ти няма да успееш.
Във хората не вярваш ли,
самотен ще живееш.
Във любовта не вярваш ли,
ще срещнеш изневяра.
За всяко нещо в този свят е нужна малко вяра.
Богатите от ситост са заспали.
На пост са редовете на последните.
Богатите не вярват в идеали.
Мечтите са богатството на бедните.
Успелите поезия не пишат.
Поезията не е за щастливите.
Скалите не умират и не дишат.
Умират само живите."
от нета
люлее ме във топлите си шепи.
Постила приказки върху чаршафите
и нежно, много нежно ми нашепва
да легна, доверчива, във ръцете му.
Целува клепките ми и притихва.
Усещам се като вълшебно цвете,
и някак постепенно се разлиствам.
Луната от високо ме поглежда
и посребрява капчиците тишина,
които притаено се процеждат
по спуснатите мигли на Съня.
А тази вечер той е страшно нежен.
Дори не помня, че е бил и лош...
Прегръщам го и нека ме отвежда.
Довиждане, Луна. И лека нощ."
от нета
чуваш ли,
не смей и за секунда да преставаш,
дори когато другаде си влюбен,
дори когато ти се иска да ме мразиш,
когато нямаш спомен, че ме има
и ме усещаш само с интуиция,
когато избелява името ми,
когато пожелая да съм ничия,
когато те боля до изнемога,
когато ме разплакваш от безсилие,
когато ме вгорчаваш от тревожност,
когато по случайност съм ти мила,
когато си отивам, натрошена
от острите ти думи и от вятъра,
когато ме целуваш уморено
и страшно ти се иска да избягаш,
когато укротяваш страховете ми
и сам се плашиш, че умея да съм твоя,
когато ме издигаш до небето,
когато ме засипваш с безпокойство,
когато се раняваме взаимно
и след това тъжим разнопосочно,
когато се преструвам, че съм зима,
когато слагам (пред)последна точка,
когато ме захвърляш най-небрежно
в кашона с непотребните си вещи,
когато най-внезапно ставаш нежен,
когато липсата ти ме приклещва,
не спирай никога да ме обичаш, чу ли,
защото спреш ли, цялата Вселена
ще спре да съществува, ще се счупи
във вените и стъкленото време,
ще бъде ледниково, мъртво, безутешно,
по-страшно даже от библейска притча.
Не смей дори да си го мислиш!
Не спирай никога да ме обичаш."
от нета
Не се мери със неговата сянка.
Отдавна съм разлистена жена,
която само във сърцатост вярва.
А той е силен мъж във слабостта.
Заплаче ли от песен, ме прегръща.
... Но се скъпи над моята сълза.
Търкулне ли се, я попива с устни.
Да, вярно е, без сбогом си отива.
Разделна дума над любов не тегне.
Накрай света дори да е отишъл,
със него съм. Нали сърце го следва.
Не ме разчувстват твоите сълзи.
Не ме мечтай. Аз виждам само него.
Сънувай съвършените жени.
Аз съм далеч от всяко съвършенство.
Обичам го. От милион и две лета.
И още толкова поне ще го обичам.
Върви да търсиш своята жена,
без мнимото си чувство на приличие.
Не ме разбираш!? Все ми е едно.
Вземи си суетата и си тръгвай.
Предлагаш ми обречена любов,
която обикаля в кръг на пръстен.
Не се гради на сипеите мост.
Сърце не се заобикаля с думи.
Само избира почетния гост.
Един. Останалите са му чужди."
от нета
И по мъжки не вярва в плача.
Обаче е нежен, когато сме двамата.
И ме чувства, когато мълча.
Той се прави на вятър и сресва тревите,
които сънувам на пролет.
Разказва ми приказки, когато попитам
кой слага листа на тополите.
Когато заспивам, целува косите ми.
И знае, че той е Единствен.
А аз ли? В момента запалвам звездите.
И просто си го измислям..."
от нета
Греби със шепи щастие и радост.
Пази си спомените. Винаги във тях
се крие неочаквана награда...
Но всичките обиди – забрави.
Тъга и страх – обратно да ги върнеш.
Човекът е човек, за да прости,
и себе си във всички да прегърне...
Каквото е било – ти е подарък.
Каквото ти си е случило – си е урок.
А всичкото ти щастие остава
записано в тефтерчето на Бог...
Пък ти ще се подпишеш с обич само.
Рецептата е май да се сдобриш.
Погледнеш ли назад през свойто рамо,
да се усмихнеш. И да продължиш."
от нета
