люлее ме във топлите си шепи.
Постила приказки върху чаршафите
и нежно, много нежно ми нашепва
да легна, доверчива, във ръцете му.
Целува клепките ми и притихва.
Усещам се като вълшебно цвете,
и някак постепенно се разлиствам.
Луната от високо ме поглежда
и посребрява капчиците тишина,
които притаено се процеждат
по спуснатите мигли на Съня.
А тази вечер той е страшно нежен.
Дори не помня, че е бил и лош...
Прегръщам го и нека ме отвежда.
Довиждане, Луна. И лека нощ."
от нета
чуваш ли,
не смей и за секунда да преставаш,
дори когато другаде си влюбен,
дори когато ти се иска да ме мразиш,
когато нямаш спомен, че ме има
и ме усещаш само с интуиция,
когато избелява името ми,
когато пожелая да съм ничия,
когато те боля до изнемога,
когато ме разплакваш от безсилие,
когато ме вгорчаваш от тревожност,
когато по случайност съм ти мила,
когато си отивам, натрошена
от острите ти думи и от вятъра,
когато ме целуваш уморено
и страшно ти се иска да избягаш,
когато укротяваш страховете ми
и сам се плашиш, че умея да съм твоя,
когато ме издигаш до небето,
когато ме засипваш с безпокойство,
когато се раняваме взаимно
и след това тъжим разнопосочно,
когато се преструвам, че съм зима,
когато слагам (пред)последна точка,
когато ме захвърляш най-небрежно
в кашона с непотребните си вещи,
когато най-внезапно ставаш нежен,
когато липсата ти ме приклещва,
не спирай никога да ме обичаш, чу ли,
защото спреш ли, цялата Вселена
ще спре да съществува, ще се счупи
във вените и стъкленото време,
ще бъде ледниково, мъртво, безутешно,
по-страшно даже от библейска притча.
Не смей дори да си го мислиш!
Не спирай никога да ме обичаш."
от нета
Не се мери със неговата сянка.
Отдавна съм разлистена жена,
която само във сърцатост вярва.
А той е силен мъж във слабостта.
Заплаче ли от песен, ме прегръща.
... Но се скъпи над моята сълза.
Търкулне ли се, я попива с устни.
Да, вярно е, без сбогом си отива.
Разделна дума над любов не тегне.
Накрай света дори да е отишъл,
със него съм. Нали сърце го следва.
Не ме разчувстват твоите сълзи.
Не ме мечтай. Аз виждам само него.
Сънувай съвършените жени.
Аз съм далеч от всяко съвършенство.
Обичам го. От милион и две лета.
И още толкова поне ще го обичам.
Върви да търсиш своята жена,
без мнимото си чувство на приличие.
Не ме разбираш!? Все ми е едно.
Вземи си суетата и си тръгвай.
Предлагаш ми обречена любов,
която обикаля в кръг на пръстен.
Не се гради на сипеите мост.
Сърце не се заобикаля с думи.
Само избира почетния гост.
Един. Останалите са му чужди."
от нета
И по мъжки не вярва в плача.
Обаче е нежен, когато сме двамата.
И ме чувства, когато мълча.
Той се прави на вятър и сресва тревите,
които сънувам на пролет.
Разказва ми приказки, когато попитам
кой слага листа на тополите.
Когато заспивам, целува косите ми.
И знае, че той е Единствен.
А аз ли? В момента запалвам звездите.
И просто си го измислям..."
от нета
Греби със шепи щастие и радост.
Пази си спомените. Винаги във тях
се крие неочаквана награда...
Но всичките обиди – забрави.
Тъга и страх – обратно да ги върнеш.
Човекът е човек, за да прости,
и себе си във всички да прегърне...
Каквото е било – ти е подарък.
Каквото ти си е случило – си е урок.
А всичкото ти щастие остава
записано в тефтерчето на Бог...
Пък ти ще се подпишеш с обич само.
Рецептата е май да се сдобриш.
Погледнеш ли назад през свойто рамо,
да се усмихнеш. И да продължиш."
от нета
"Скрий ме много вътре в себе си,
да забравя колко ме е страх.
Нека в топлината ти унесена
тази нощ спокойно да заспя.
Приюти ме в нежните си длани,
и изтрий сълзите от преди.
Няма път и няма разстояния.
Само нощ. И аз. И ти.
Устните ми тихо те прошепват
и целуват липсата ти в мен.
Ти нали повярва във вълшебства?
Значи ще се сбъднем някой ден.
Дотогава скрий ме силно в себе си,
както аз те пазя там, във ляво.
Нека да усетя как в сърцето т
от нета
с притворени очи и тежък глас,
ще съблека последния си облак
и ще остана само по мъгла.
Под нея ще светлеят в полуздрача
две обли и изпълнени Луни...
И тя ще стане още по-прозрачна.
А ти ще станеш много мълчалив.
Ще паднат тихо тънките презрамки
от шепота на вятъра по мен.
Ще се надиплят сънени воали
край глезените ми. Като море.
Ще ги прекрача, боса и свенлива.
И тихо ще те хвана за ръка.
Навярно ще съм дяволски красива -
една обичана, обичаща жена.
А ти ще ме целуваш дълго, дълго,
препил от чашите на двете ми луни.
До тук е приказка. Натам - е чудо.
И то не се побира в стих..."
от нета
На Марс ми се заспива! Ако може...
Омръзнаха ми тези земни вйчери,
рисуващи измислици по кожата ми.
Омръзнаха ми лунните истории,
които си разказвам сам-самичка.
Омръзнаха ми всичките герои,
които не обичам. И обичам.
Омръзна ми да ми е толкова сложно.
Заспива ми се някъде далече...
На Марс ми се заспива, ако може.
Или пък,
ако може,
във ръцете ти."
от нета
чертая си живота с тебешир –
задрасквам болката – рисувам смях,
войните ги замествам с вечен мир.
Приятели – по много, все до мен.
Рисувам лятото без краен срок.
И дявол има даже, но във плен,
а горе на небето – слънчев Бог.
Но теб забравих. И ми дожаля.
Защо са ми измислени земи?
В очите ми внезапно заваля
и всичко тебеширено отми."
от нета
"Не посмя да ме обичаш. Не посмя...
Не те виня. Разбирам те напълно.
Не всеки би повярвал в чудеса,
когато на душата му е тъмно.
И ти не ме повярва. Изпокри се
във свойта твърда грапава черупка,
изплашен, че над теб любов ще плисне
и бронята ти в миг ще се пропука.
Изплашен, че ще счупя ледовете
с упорството на никнещо кокиче,
че смело ще развържа ветровете
и ти ще трябва все пред тях да тичаш.
Изплашен, че земята под нозете
ще стане нестабилна за вървене,
когато се осланяш на сърцето...
Прие ме не за щастие. За бреме.
Да, трудно е, когато се обича
със истинска любов! Но пък си струва.
След мен със всяка, дето те привлича,
ще бъде лесно. Даже ще е скука..."
от нета
кога и Господ спи, свит в здрача,
си позволявам аз разкоша
във тъмното да си поплача.
Защо ли? Ей така, от нерви,
от жар, от нежност и от мисли.
Причини - колко щеш. Все черни.
И само плач човек да иска!"
от нета
(Обикнах безразсъдно и без страх).
А който се е губил до забрава,
той знае – ще поиска пак
във всеки миг да вижда невъзможности,
да прави слон от мъничка муха,
да бъде бог сред цялата безбожност
с едничка власт – да случва любовта.
С ръцете да достига всички птици,
и сам да се разпери – да лети...
Единствено човекът пак обича,
дори когато много го боли.
И всичко преобръща само с вяра,
че утрешният ден ще е красив,
ще помни, ще прощава, ще забравя –
безсмислено, безпаметно щастлив.
С гърдите си ще спира урагани,
а после с пеперудите ще тича.
От всичко на света ще чувства само,
че диша, че е жив, че е обичан...
И всичко да е толкова достатъчно,
и нищо да не бъде много сложно...
Да правиш от живота на земята
реално случващи се невъзможности...
Такава каша... Кой ще я оправи?
Със сигурност обаче не и аз.
Да можеш да обичаш до забрава
подарък е за всекиго от нас."
от нета
Реликвите не са камари с вещи.
Душата търси другаде подслон -
в землянките на обичта човешка.
Там няма позлатени богове
и думи с диамантени обшивки.
Едно поле с пшенични класове
е храмът и молитвата на всички.
Една ръка напукана от труд
разчупва хляба с аромат на детство.
Човекът там не знае що е студ,
понеже е човечен по наследство.
Надвисне ли над него облак чер,
настигне ли ума му тъжна есен,
човекът взима своя бял тефтер
и цялата му скръб осъмва в песен.
И всичките му радости са там-
в непреходната мъдрост на душата:
не всяка къща може да е дом,
забравим ли на прага добротата!"
от нета
забравяме да носим светлина,
лъжем се на глас "Добре ми е",
а се събираме във шепа тишина,
обичаме по малко,на почивки,
(макар да не почива любовта),
броим си всичките усмивки,
които сме дарили на света,
търсиме подкрепа и човечност,
без ние да сме нечия упора,
хищници сме цяла вечност,
а кога ще бъдем хора?"
от нета
внезапно.
За секунда невнимание.
И после няма никаква следа.
А само тишина.
И бездиханност.
А после... няма после.
Няма нищо.
И като казвам нищо,
няма даже минало.
Смъртта на любовта
е хищница.
А думите са празни.
И изстинали.
И няма спомени,
разбираш ли...
не помня.
Не помня теб.
Не помня нас.
Категорично.
Дали боли...
не ме боли.
Сега съм огън,
който съвсем не помни,
че съм те обичала."
от нета