"Затварям думите си. Нека да мълчат.
Във тишината само ще се случвам.
Във тази тънка, хладна тишина,
която вятърът бродира върху къщите.
Сърцето ми говори друг език -
беззвучен, и безбуквен, и негласен.
Със слух единствено не можеш да го доловиш.
Нито с което да е от сетивата си.
Не можеш да го чуеш. Знаех си.
Това се чува само от сърцата.
Когато ме обичаш, може би,
ще се научиш да разбираш тишината..."

от нета

"Присъщо ми е да създам начало
на границата на изгубен смисъл.
Да нямам край, когато се раздавам.
Присъщо ми е просто да обичам.
Да бъда остро камъче в обувката,
което те боде откъм петата,
когато примирено си отстъпил
от истинската същност на нещата.
Отива ми да съм невидима. Но рамо
за мигове, които те повалят.
Троха, която може да нахрани.
И мисълта, която съзидава."

от нета

"Дали ще се разделяш със година,
с човек, със дом, със минало, със рана,
погледай ги, благодари им тихо,
дари им свобода и продължавай.
Дали ще срещаш ангел или демон,
приятел, път, погром или победа,
обичай ги със цялата си смелост
и не забравяй - и със тях ще се разделяш.
След ден, след век, след няколко живота,
за ден, за век, завинаги най-често.
Най-важното и нечовешки сложно
е да преминеш по човешки честно."

от нета

"Аз не съм тази, която оправя кревата ти
и си ляга кротко до теб.
Аз съм пожара, запален в душата ти -
гола развихрена степ...

Аз не съм тази, която слага на масата
топъл и дъхав хляб.
Аз просто свалям в краката ти
целия този свят...

Аз не съм тази, която отрано простира
ризата ти на слънчев плет.
Аз съм тази, която подире
я съблича с вълшебен жест...

Аз не съм грижа, сълза във окото ти
и задължителен пост.
Аз съм сладкия залък след гостите,
премълчано тържествен тост...

Аз не съм твое пролетно-лятно дихание,
снимка в семеен портрет.
Аз съм есенно-късно ухание,
кипнало вино и мед..."

от нета

"Защо си днес ти блед и мълчалив,
защо не се посмееш, пошегуваш?
Какво, ревнуваш ли? Нима боли,
нима, загубвайки ме, ти тъгуваш?

Край огъня се грееше и ти,
но мъките ми бяха ли известни?
За тебе плаках и се причестих,
и пях молитвено смирени песни.

Сега - свободен си. Върни се там
и ако можеш - забрави веднага
и мен, и моя сън - горчив и ням,
на който днес самичка се полагам.

Иди при нея, мене прокълни -
аз даже, както трябва, не обичам:
мен и снегът валящ ме пияни,
и всяка нова песен ме развлича."

от нета

"Успяващите любовта отричат,
защото се страхуват от заблудите.
Разумните не знаят да обичат,
обичат само лудите.
Във себе си не вярваш ли,
ти няма да успееш.
Във хората не вярваш ли,
самотен ще живееш.
Във любовта не вярваш ли,
ще срещнеш изневяра.
За всяко нещо в този свят е нужна малко вяра.
Богатите от ситост са заспали.
На пост са редовете на последните.
Богатите не вярват в идеали.
Мечтите са богатството на бедните.

Успелите поезия не пишат.
Поезията не е за щастливите.
Скалите не умират и не дишат.
Умират само живите."

от нета