"Подръж ме в ръце. Но не гледай очите ми.
В тях съм заровила много сълзи.
Целуни ме по бузата. Разказвай ми приказка.
И просто за малко при мен остани.
Тръгни си, когато дъхът ми утихне
и пулсът ми стане по-подреден.
За да мога в съня си да бъда усмихната
нарисувай ми Слънце на леглото до мен.
Подръж ме до себе си. Да усещам сърцето ти.
Да се свия на точка и да вляза в съня.
Една светла магия за мен са ръцете ти.
Уморена се свивам във тях да заспя..."
от нета
"Татко един път ми каза:
„В живота е важно
да знаеш да падаш.“
Пада се невъзможно,
с грациозност,
от щастие,
от нестихващи липси,
от края на ласките,
с викове,
надълбоко до дъното,
където се чупят гръбнаците,
от терасата на четири крака
като съседската котка с мустаците,
с поглед-стомана и смелост,
куражлийски, влюбен до дързост,
непрактично – с ръце в джобувете,
отвисоко, между перата на чайките,
болезнено – сред ръце на другари,
глухо на земята, безследно забравен,
в сърцето на някого -
най-красивото падане,
където понякога задълго оставаш...
Пада се лесно,
пробвай да станеш."
от нета
"Завиждат й за тихите очи,
за птицата загнездена в гърдите.
Когато те я сочат, тя мълчи
и бавничко изкачва висините.
Злословят за голямата душа.
Душа ли бе, гигантска е, душище.
Побира всичко - удари слова
и знае, че не означават нищо.
Оплюват я за смелото сърце,
за румените бузи и усмивка.
За слънцето над нейното лице,
за името й простичко – Щастливка.
Завиждат й, че крачи все напред.
През тръни и чакъл, дори през рана.
Дано се случи нявга и на теб
да срешеш тази приказна жена голяма."
от нета
"Лека нощ, Вълшебство!
Затвори очи!
И брой до две и половина.
Брой бавно…
по – бавно дори...
Аз вече съм тук
Едва доловима…
Не бързай натам -
към Орфей и звездите.
Почакай, постой с мен сега!
Така е красиво…
В този миг, точно в този!
Между съня и реалността…"
от нета
"Аз само като шепот ще те галя
със устни, слепи от копнежи.
Те много тихичко ще изговарят
събраната във мене нежност.
И цялата ще се прелея в теб-
душа в душата, огън в огън.
Тогава сигурно ще разбереш,
че те обичам непростимо много..."
от нета
"Почакай страннико, заслушай се в нощта.
Не в твоята, ти нея я познаваш...
Послушай моята. Различна е. И знам,
че сигурно ще слушаш до забрава.
Постой до мен и затвори очи.
Луната много плахо те целува.
Докосва устните ти лекичко с лъчи
и ти забравяш от каквото се страхуваш..."
от нета
"Сега не искай да ти споделя
това, което след любов остава.
По-страшна от самата самота
е само споделената такава.
Сега не питай колко ме боли
и има ли предел на поносимост.
Обидите не слагай на везни.
Те тихо от очите ни преливат...
Сега не питай мога ли без теб.
Не казвай, че без мен умираш.
Не се умира. Казвам ти. Не се.
Дори дъждът след време спира.
Сега не знам дали ще ти простя.
Но казват "времето лекува всичко".
По-стар с една любов е този свят,
а ти и аз със болка по-различни.
Сега не питай вярвах ли във теб.
Доверието няма срок на годност.
От утре си със залез по-далеч.
А аз с три лудости съм по-бездомна.
Сега не питай кой е по-ранен
и колко е дълбока самотата.
Простиш ли всичко, значи си спасен.
И си готов да продължиш нататък."
от нета
"Не слагам захар в думите. Горчат.
Не хленча за откритите си рани.
И щом се озова на кръстопът,
най-трудния маршрут ще хвана.
Играя себе си. Най-трудната игра.
Без грим и без наизустен сценарий.
От своята така добра съдба
получих най-жестоките шамари.
Понякога изнемощявам в своя път.
Понякога се уморявам в тиха вечер.
Не слагам захар в думите. Горчат.
Как лесно би било с едно пакетче.
Но как да те излъжа, да сладни?
Лъжата ще ми тръгне по петите.
Знай, истината често ни горчи,
но всъщност е единствен подсладител."
от нета
