"Измамна е тъгата ми. Измамна...
Сълзите ми миришат на кокиче.
Умората ми – пролетна и жадна,
е хищник, който знае да обича.
Измамна е тъгата ми. Измамна...
След зимата възкръсваш с нова песен.
Не се кълна, че ще е път за двама,
но се кълна да бъда честна есен.
Обичах трудно. Много трудно. Натежа ми.
Тъгата ми намордник е. Не маска.
По – страшно от това да ме погалиш
е само да пропуснем тази ласка."

от нета

"А след любов се онемява. Като след предател,
с когото си осъмвал. На среднощна маса.
И си търсил смисъла. (Сред плявата)
И на дъното на чашата.
И се оглушава. До без мисъл. И без звук.
Като след плесница. На приятел.
С когото си делил и истини, и вино.
И си вярвал. Без съмнения. И силно.
А после сякаш с дяволи си пил. И от скръб си плакал.
До неизречена молитва. И до последната сълза.
На друг, който те е чакал.
След това се ослепява. И от ярост. И от страх.
От самота. От тишина. И от любов. И болка.
После си готов.
И за демони. И за приятел. И си зрящ.
И можеш да обичаш. Пак. И пак.
(Без да мислиш,
че Времето превръща всичко в прах!)"

от нета

"Все някога ще бъда уморена
от дългия си полет към звездите.
И ще поискам някой да ме вземе
във шепите си. За почивка.
Да ми свали крилете отмалели.
Със устни да ми вдъхне земен въздух.
В прегръдката си да ме залюлее.
И да го чувствам. И да ме почувства.
Да ме научи да обичам. По човешки.
Да ми покаже как се ходи по земята.
И ако някога ме види тъжна,
да каже:
- Пазя ги...Крилата ти..."

от нета

"Не ме моли! Разделяй и владей!
Душата ми разкъсай на куплети!
Да бъдеш снизходителна, не смей!
Нагледах се на мили Жулиети!
Смени цвета в косата! Грим сложи!
Високи токчета. Пола. Бижута…
А после нещо мръсно ми кажи!
От обич намрази ме за минута!
Омраза и любов. Страстта. Гневът…
Не искам слънце! Искам урагани!
Когато си със мене, всеки път
нанасяй върху тялото ми рани!
Нагледах се на хрисими жени!
Омръзнаха ми в своята прилежност!
Убийствено веднъж ме целуни!
А после нека пак си бъде нежно."

от нета

"Не си спомням баща ми
някога да е казвал на мама:
- Обичам те!
Но щом болест я връхлетеше,
той переше и готвеше
и я поглеждаше толкова ласкаво,
че тя се изчервяваше,
като момиче.
А когато мама умря –
татко се смали,
залиня
и набързо пое
към небето.
На гърба
на тяхната сватбена снимка
прочетох: “Василке, чакай ме.
Скоро ще дойда при тебе.”
След тези простички думи
колко ли струват
всичките
любовни антологии?"

от нета