"Порастването? Не повярвах в него.
И някак си, дори не е за мен...
Понякога поглеждам към големите,
... но целият им свят е тъй студен...
Порастването... Непонятен казус.
Така и не разбрах как точно става...
Дали изгубваш себе си, и даже
мечтите до последната забравяш?
Порастването! – То не ме привлича.
(Дори, да бъдем честни – ме е страх).
Дали остава време за обичане?
Големите... Не мога като тях –
със вечните забързани проблеми,
къде отиват – и сами не знаят...
Порастването... Не повярвах в него.
Но детството повярва в мен до края."

от нета