"Мостовете се сринаха сами -
не издържаха думите ти тежки.
И вместо нови - изградих стени,
от обич да ме пазят... и от грешки.
Зад тях ще мога силно да крещя
от болка да се мятам наранена.
Ще сливам слънчевия ден с нощта
и няма да съм ничия мишена.
Мишена, да - това за тебе бях,
но ти по мен не стреля със куршуми.
По-лесно е, сега го осъзнах,
по чувствата ми да се целиш с думи.
Така си сигурен - поне една
ще ме уцели право във сърцето.
Защо ти трябваше със мен война -
виж колко мръсни са ти днес ръцете...
Да стрелям ли очакваше от мен?
Не мога и не искам да убивам!
Но никога не се предавам в плен,
а просто - безвъзвратно си отивам!"

от нета

Нямам думи, с които да стрелям, само изразявам приятелско въхишение и те поздравявам.