"А след любов се онемява. Като след предател,
с когото си осъмвал. На среднощна маса.
И си търсил смисъла. (Сред плявата)
И на дъното на чашата.
И се оглушава. До без мисъл. И без звук.
Като след плесница. На приятел.
С когото си делил и истини, и вино.
И си вярвал. Без съмнения. И силно.
А после сякаш с дяволи си пил. И от скръб си плакал.
До неизречена молитва. И до последната сълза.
На друг, който те е чакал.
След това се ослепява. И от ярост. И от страх.
От самота. От тишина. И от любов. И болка.
После си готов.
И за демони. И за приятел. И си зрящ.
И можеш да обичаш. Пак. И пак.
(Без да мислиш,
че Времето превръща всичко в прах!)"

от нета