със много цветове я нарисува,
но не намери краска за тъга,
за нея просто цвят не съществува..."
от нета
"Приятелите със черти познати
не носят на ревера си емблема.
Откриваме ги само по душата,
опора щом ни дават без да вземат.
За себе си мълчат, но ни изслушват,
разделят наш"те грижи, свойте ризи.
Приятелството не е бар задушен,
във който хора влизат и излизат.
Приятелите ни без думи казват
и всички провинения прощават.
Отиват си любови и омрази,
приятелите винаги остават.
Те не ценят по титли и услуги,
а внасят ред в душите ни човешки.
Останалите са в графа „и други”
като допуснати печатни грешки."
от нета
Искам си и всичките пера!
Кой от вас ми каза, извинете,
малка съм била да полетя!?
Малка, пък мечтите ми – големи! –
Имам своите мечти-криле!
Да лети се е родил човека,
после е забравил накъде..."
от нета
Със сигурност съм крайно непривична.
Светът и без това е пълен със омраза,
така че твърдо смятам да се заобичам.
Недей ме обвинява в егоизъм.
Съдбата ми изобщо не е лека...
Раздадох и последната си риза
във опити да разбера човека...
И ето ме – свободна като просяк.
Харесвам ли се? Много при това!
Щом винаги със себе си ще нося
вързопчето на своята душа..."
от нета
щом ДА ИЗГЛЕЖДАШ ти е цел.
Да бъдеш е,уви,не леко,
защото значи да си смел.
Страхът е твоята защита.
Да бъдеш себе си не смееш.
Но аз не мога да не те попитам:
Живота на кого живееш ?!?"
от нета
На чувствата анализ не правете!
Надникнете ли в тайната и свята-
прекършвате я като нежно цвете!"
от нета
"Кога си играеш, приятелко моя ?
Къде ти е куклата, мечето плюшено ?
Кога се изгуби дъхът неспокоен
на малката пикла, в душата ти сгушена ?
До скоро надничаше тя през очите ти,
на пръсти повдигната, мръсна и рошава.
И тичаше дръзко и нагло в мечтите ти
онази, хлапачката - дивата, лошата.
Къде я изгуби по пътя ? Не помниш ли ?
И толкова време живееш без пакости !
Мечтите си детски все още не гониш ли ?
Кои са днес твоите момичешки радости ?
Защо ме поглеждаш така възмутена ?
О, ти си порасла ! Узряла ! Разбирам.
Душата ти сбръчкана, очите - студени.
И даже в ирония ме подозираш.
Недей си отива, лудетино дива !
Недей я убива, глупачке ! Не смей !
Та тя зад очите ти още е жива
и още мечтае, и още се смей !
Детето в теб съвсем не си отива.
И старостта е най-голямата измама.
Доакто то живее, ти си жива !
И запомни : душата бръчки няма !"
от нета
"Огледай се в усмивката на утрото,
окъпано от сънища кристални…
Така ще запламти във тебе чувството,
че си единствен, че си уникален.
Недей да се луташ във дребни проблеми!
Отвори очи и погледни деня! -
Той крие много щастие несподелено
и чака някоя отрудена душа,
за да й подари най – чистата си нежност,
за да прелее в нея скритата си мощ,
за да я стопли с тихото вълшебство
на своя неподправен сребърен разкош."
от нета
а лошите остават на банкет.
Животът е лотария с награди,
но кой е печелившият билет?
Добрите хора вечно са самотни,
а лошите живеят на стада.
Човек привиква някак неохотно
да казва НЕ, когато мисли ДА.
Добрите хора страдат от невроза,
а лошите са с нерви от въже.
Отдавна Хамлет е решил въпроса
– бъди злодей, за да не ти е зле!
Добрите хора падат първи в боя,
а лошите отзад крещят: Ура!
Нима пред Ботев имаше завои
с облаги от народната софра?
Добрите хора пеят тъжни песни,
а лошите – тържествен дитирамб.
Животът е прекрасен, но не лесен,
когато нямаш сигурен гарант...
Добрите хора вярват във Доброто,
а лошите разчитат на късмет.
Но днеска за победата над злото
не е достатъчно да си поет!
Разправят, че добрите ще изчезнат,
разпънати от свойта доброта.
Но аз живея с искрена надежда
– Доброто надживява и смъртта!"
от нета
от банални хора и думи по навик,
да ми казват, че така е прието,
че в бурно море най се дави.
Е, аз пък съм все във бурното,
но не се давя, а смело плувам,
и всъщност как да ви кажа културно,
че животът във рамка не струва?
Малко ли са нещата, които са празни
и целият свят ги храни с преструвки.
вие си следвайте патриархалното ,
а мен оставете свободно да тичам!
Мислете ме като за птица изгубена,
но не ме сливайте с ваште представи,
защото аз имам поглед различен,
и оцелявам сред най-големите ви кошмари!"
от нета
"Ако ти дам парченце от дъгата,
поръсено с капчици роса,
ще ми дадеш ли ти лекарство за душата,
което да лекува самота?
Ако ти дам парченце от небето,
поръсено със сребърни цветя,
ще ми дадеш ли билка за сърцето,
която да помага в любовта?
Ако ти дам парченце от луната,
поръсено с блещукащи звезди,
ще ми дадеш ли светлината,
която да спасява от беди?
Ако ти дам вълните морски,
изплетени от синьо кадифе,
ще ми дадеш ли ти бедите хорски
и да ги скрия някъде далеч?
Ако ти дам на огъня искрата,
обвита в златна топлина,
тогава ще ми сбъднеш ли мечтата
в света да властва доброта?
А ако ти дам и свойта вяра
и я поръся с чисти намерения,
ще ми дадеш ли чудна дарба,
с която да лекувам огорчения?
Накрая ще ти кажа свойто име,
ще го прошепна тихо във нощта,
а ти ако желаеш запомни го,
а ако не - аз няма да тъжа..."
от нета
"Свалям шапка на този живот,
за всичко, което научих-
да вярвам на топли очи,
пък били те дори и на куче.
Да различавам добрата ръка
от тази, която ме цапа.
Да виждам и в грозното красота,
да мога да стискам и лапа.
Да се пазя от хитри очи
на хора и да вярвам в лисица.
Да осъзнавам преходността,
да съм сит и пред празна паница.
Да предпазя от суета
душата си с шепа искрици
и мъдростта да виждам света
с детските си зеници."
от нета
"В приятелство пред никой се не клех,
че клетвите са тежки и потискат.
Лъжа - необходимост не приех.
А можех ли? Не знам, ала не исках.
И вечна вярност аз не обещах -
в живота всичко може да се случи.
След огъня остава само прах -
поне това от времето научих.
От никой не поисках във любов
/или в какво ли не/ да ми се врича.
Духът човешки вечно търси нов,
по-светъл връх. Различното привлича.
Но чиста си опазих съвестта,
приятелите свои не предадох,
не казвах "благородната" лъжа,
а сбърках ли - не молех за пощада.
Не съм светица, имам грехове -
простете ми. Аз също ви прощавам.
Щом тръгвате - пътувайте добре.
Не ви обвързвам, нито задължавам.
Свободни сме, избираме сами
и аз избрах си - истинска оставам,
дори от този избор да боли...
Душата си на дребно не продавам."
от нета
"Мечтата няма свое име.
Мечтите имат много имена.
Мечтата е на ...толкова години.
На колкото е цялата Земя.
Не ги наричаме измамни,
неосъществими мечти.
Дори когато нищо нямаш,
отново ще мечтаеш ти."
от нета
не винаги живота ти е песен
но винаги е нужно да се питаш:
Живот ли щеше да е, ако беше лесен ....
Не винаги преглъща се вината,
не винаги и времето лекува.
Но винаги заплаща се цената
и винаги безумно много струва."
от нета
