... защото Поезията и Тананикането не са неща, които можеш да вземеш, те са неща, които те вземат...
Постинги в блога от 15.11.2014 г.
15.11.2014 23:45 -
Вярвам в чудеса!
"Не съм дете, но вярвам в чудеса,
животът ни не е ли цяло чудо?
Безкрайните и сини небеса,
сърцата ни, които бият лудо?
Не са ли чудо нежните цветя,
които аромата си даряват ?
Градините и китните поля,
които с красотата си пленяват?
Не е ли чудо слънцето над нас,
със изгревът отново да живееш?
Блестящите звезди във нощен час,
със лунна светлина да се облееш?
Не е ли чудо синьото море
и нежната прегръдка на вълните?
Усмивката на нечие лице
и сълзите от щастие в очите?
Не е ли чудо даже любовта,
да я получиш и да я дадеш ?
За теб да бъде всичко на света
и с нея нов живот да създадеш.
Те стават във сърцето и в душата,
безброй са чудесата на света
щом можеш да откриваш красотата,
да я откриваш в малките неща."
от нета
животът ни не е ли цяло чудо?
Безкрайните и сини небеса,
сърцата ни, които бият лудо?
Не са ли чудо нежните цветя,
които аромата си даряват ?
Градините и китните поля,
които с красотата си пленяват?
Не е ли чудо слънцето над нас,
със изгревът отново да живееш?
Блестящите звезди във нощен час,
със лунна светлина да се облееш?
Не е ли чудо синьото море
и нежната прегръдка на вълните?
Усмивката на нечие лице
и сълзите от щастие в очите?
Не е ли чудо даже любовта,
да я получиш и да я дадеш ?
За теб да бъде всичко на света
и с нея нов живот да създадеш.
Те стават във сърцето и в душата,
безброй са чудесата на света
щом можеш да откриваш красотата,
да я откриваш в малките неща."
от нета
15.11.2014 23:44 -
Жената, която обича и е обичана!
"Жената, която обича и е обичана –
Тя носи край себе си меко сияние
Като ореол,
Тялото й излъчва тънкото ухание
На пролетен ствол;
Ръцете й пеят със всяко движение,
Милват целия свят;
Тя с пчели и пеперуди е обкръжена
Като меден цвят...
Жената, която обича и е обичана.
Тя може само да трепне с ресниците си –
И преспите се топят,
И покълва камъкът,
И изпуска ножа десницата...
И светва светът."
от нета
Тя носи край себе си меко сияние
Като ореол,
Тялото й излъчва тънкото ухание
На пролетен ствол;
Ръцете й пеят със всяко движение,
Милват целия свят;
Тя с пчели и пеперуди е обкръжена
Като меден цвят...
Жената, която обича и е обичана.
Тя може само да трепне с ресниците си –
И преспите се топят,
И покълва камъкът,
И изпуска ножа десницата...
И светва светът."
от нета
15.11.2014 23:42 -
За моите Приятели!
"Щом ме стегне внезапно калпакът,
и се скрия в десета гора,
Слава Богу, че имам приятели –
зарад мен да обърнат света.
Ако гръм разруши тишината ми,
и се спъна във свойта тревога,
Слава Богу, че имам приятели –
да направят каквото не мога.
Ако хукнат безпътни краката ми,
и се губя в безсънна умора,
Слава Богу, че имам приятели –
да проправят пътека в простора.
Щом случайно замръкна в уплаха,
и трепери земята от страх,
Слава Богу, че имам приятели,
и си носят зората със тях.
А когато сияйна душата ми
пак прелива във тихо обичане,
Слава Богу, че имам приятели –
да разчупя от хляба за всичките.
Слава Богу, че имам приятели,
и във тях всеки миг се откривам!
Всъщност, пиша това в небесата си,
да помоля да бъдат щастливи."
от нета
и се скрия в десета гора,
Слава Богу, че имам приятели –
зарад мен да обърнат света.
Ако гръм разруши тишината ми,
и се спъна във свойта тревога,
Слава Богу, че имам приятели –
да направят каквото не мога.
Ако хукнат безпътни краката ми,
и се губя в безсънна умора,
Слава Богу, че имам приятели –
да проправят пътека в простора.
Щом случайно замръкна в уплаха,
и трепери земята от страх,
Слава Богу, че имам приятели,
и си носят зората със тях.
А когато сияйна душата ми
пак прелива във тихо обичане,
Слава Богу, че имам приятели –
да разчупя от хляба за всичките.
Слава Богу, че имам приятели,
и във тях всеки миг се откривам!
Всъщност, пиша това в небесата си,
да помоля да бъдат щастливи."
от нета
15.11.2014 23:41 -
Понякога...!
"Понякога съм весела и стилна,
друг път съм тъжна и небрежна.
Когато трябва - мога да съм силна,
когато искам - мога да съм нежна.
Понякога покрай реката тичам,
но за приятел в блато ще нагазя.
Когато искам - мога да обичам,
когато трябва - мога и да мразя.
Понякога спокойствие разливам,
друг път във буря се превръщам.
Когато искам - бързо си отивам,
когато трябва - винаги се връщам.
Понякога съм страшно хаотична,
друг път съм подредена къща.
Когато искам - много съм различна,
когато трябва - съм една и съща."
от нета
друг път съм тъжна и небрежна.
Когато трябва - мога да съм силна,
когато искам - мога да съм нежна.
Понякога покрай реката тичам,
но за приятел в блато ще нагазя.
Когато искам - мога да обичам,
когато трябва - мога и да мразя.
Понякога спокойствие разливам,
друг път във буря се превръщам.
Когато искам - бързо си отивам,
когато трябва - винаги се връщам.
Понякога съм страшно хаотична,
друг път съм подредена къща.
Когато искам - много съм различна,
когато трябва - съм една и съща."
от нета
15.11.2014 23:39 -
Ще остарееш ли с мен?
"Ще остарееш ли с мен ?
Ще чета книги, ще приготвям чай,
ще пиша стихове...и ще благодаря за всеки ден.
После ще те поглеждам в очите и ще казвам:
"Амин!..Амин!...
и днес те видях и ще кажа,че и днес ще мине добре.!"
Аз не те обичам като всички,
обичам те като молитва от сърце,
като скрити, изтръгващи се думи от душата ми...
Кой произнася молитвата си
без да я обича..?"
от нета
Ще чета книги, ще приготвям чай,
ще пиша стихове...и ще благодаря за всеки ден.
После ще те поглеждам в очите и ще казвам:
"Амин!..Амин!...
и днес те видях и ще кажа,че и днес ще мине добре.!"
Аз не те обичам като всички,
обичам те като молитва от сърце,
като скрити, изтръгващи се думи от душата ми...
Кой произнася молитвата си
без да я обича..?"
от нета
15.11.2014 23:38 -
Радостта ми отива!
"Не ми отива болката в очите.
Но страшно ми отива радостта!
Избрала съм си пътя на мечтите,
не другия - на страх и суета.
Обичам да закичвам със усмивки
дори и най-намръщения ден.
Раздавам любовта си без почивка.
Тя в двойни дози връща се при мен.
И капка не пестя от добротата
(на нея се крепи и днес светът).
И в грозното откривам красотата.
И в трудности намирам лесен път.
За мене няма четири сезона.
Изобщо не признавам студ и сняг!
В сърцето си съм скрила животворна
и вечна пролет. Само чака знак
да почне да разпръсква пеперуди
и сладък минзухарен аромат.
Такива като мен изглеждат луди
във този ослепял от лошо свят."
от нета
Но страшно ми отива радостта!
Избрала съм си пътя на мечтите,
не другия - на страх и суета.
Обичам да закичвам със усмивки
дори и най-намръщения ден.
Раздавам любовта си без почивка.
Тя в двойни дози връща се при мен.
И капка не пестя от добротата
(на нея се крепи и днес светът).
И в грозното откривам красотата.
И в трудности намирам лесен път.
За мене няма четири сезона.
Изобщо не признавам студ и сняг!
В сърцето си съм скрила животворна
и вечна пролет. Само чака знак
да почне да разпръсква пеперуди
и сладък минзухарен аромат.
Такива като мен изглеждат луди
във този ослепял от лошо свят."
от нета
15.11.2014 23:37 -
Научих се!
"Научих, че грешен завой
води във вярна посока
ако се движа в покой
без да насилвам нещата.
Няма сразена мечта.
Има възможна реалност.
Всеки капан е врата.
Всяка тъга - болна радост,
а болестта се цери
само с безкористна вяра.
Няма изгубени дни-
всеки един е награда.
Няма нещастна любов.
Има разглезено Его.
Научих, че този живот
си е мой... и съм луда по него."
от нета
води във вярна посока
ако се движа в покой
без да насилвам нещата.
Няма сразена мечта.
Има възможна реалност.
Всеки капан е врата.
Всяка тъга - болна радост,
а болестта се цери
само с безкористна вяра.
Няма изгубени дни-
всеки един е награда.
Няма нещастна любов.
Има разглезено Его.
Научих, че този живот
си е мой... и съм луда по него."
от нета
15.11.2014 23:35 -
За моя син!
"За да те предпазя,
Бих те заключила вкъщи!
Ще нося закуска в леглото ти,
Ще ти приготвям вечеря,
Ще гладя дрехите,
Които обличаш,
Ще реша косите ти.
За да те предпазя,
Бих те заключила вкъщи.
Но понеже толкова много те обичам
Ще отключа вратата навън
И ще те пусна
Без мъдри съвети
И без наръчник за справяне.
И понеже толкова много те обичам
Ще превържа раните,
Които ми позволиш,
Ще погаля косите ти,
Ще те погледам…
И понеже толкова много те обичам,
Ще отворя вратата навън
И ще ти кажа:
„Отново е време за тръгване!”."
от нета
Бих те заключила вкъщи!
Ще нося закуска в леглото ти,
Ще ти приготвям вечеря,
Ще гладя дрехите,
Които обличаш,
Ще реша косите ти.
За да те предпазя,
Бих те заключила вкъщи.
Но понеже толкова много те обичам
Ще отключа вратата навън
И ще те пусна
Без мъдри съвети
И без наръчник за справяне.
И понеже толкова много те обичам
Ще превържа раните,
Които ми позволиш,
Ще погаля косите ти,
Ще те погледам…
И понеже толкова много те обичам,
Ще отворя вратата навън
И ще ти кажа:
„Отново е време за тръгване!”."
от нета
15.11.2014 23:31 -
Предавам ти короната си, дъще!
"Предавам ти короната си, дъще.
Преди да си я сложиш на главата
обаче, като майка аз съм длъжна,
със теб да поговоря за цената.
Най-важно е да знаеш, че в принцеса
не се превръщаш само по наследство.
Налага се и твоята намеса
за сбъдване на цялото вълшебство.
Пред стар човек водата се не гази,
на младия - ръката си подавай.
Богатството на друг да те не блазни!
Но по-добре и своето раздавай...
Усмивката е много важна, дъще!
Пред нея и най-злият се предава.
Добрата дума ще отвори къщи,
които никой не е посещавал.
Но своята глава сведеш ли ниско
пред завист, пред омраза и злорадство,
допуснеш ли двуличие наблизо -
ще падне като Троя твойто царство.
Короната в калта ще се търколи...
А втори път не може да я сложиш!
Дано обаче имаш силна воля
и цял живот достойно да я носиш!"
от нета
Преди да си я сложиш на главата
обаче, като майка аз съм длъжна,
със теб да поговоря за цената.
Най-важно е да знаеш, че в принцеса
не се превръщаш само по наследство.
Налага се и твоята намеса
за сбъдване на цялото вълшебство.
Пред стар човек водата се не гази,
на младия - ръката си подавай.
Богатството на друг да те не блазни!
Но по-добре и своето раздавай...
Усмивката е много важна, дъще!
Пред нея и най-злият се предава.
Добрата дума ще отвори къщи,
които никой не е посещавал.
Но своята глава сведеш ли ниско
пред завист, пред омраза и злорадство,
допуснеш ли двуличие наблизо -
ще падне като Троя твойто царство.
Короната в калта ще се търколи...
А втори път не може да я сложиш!
Дано обаче имаш силна воля
и цял живот достойно да я носиш!"
от нета
15.11.2014 23:30 -
Подарък за децата!
"Всичките свои богатства прибрах –
в малко вързопче. В душата си.
Вързах на възел. Не мога без тях.
И ги понесох на някъде...
Взела съм малко парченце надежда,
две-три искри от жарава...
Пътят е дълъг и труден, изглежда...
Обич си взех – да ме сгрява...
Перо от крилото на птица прибрах –
да помня къде е сърцето ми.
Тъмно щом стане – да литна без страх,
и да се слея с небето си...
Взех си комат тишина от звездите –
все някога ще огладнея.
Сгънах на дъното грижливо мечтите.
И време – да ги живея.
Всичките спомени – и те във вързопчето.
Нямам какво да забравям.
Сложих и щастие. С уговорка – безсрочно.
И сили – да го създавам.
Скътах душата си и възела вързах
с панделка с надпис „Късмет!”
Тръгнах към вас и Ви прегърнах...
Че е подарък за Вас...!"
от нета
в малко вързопче. В душата си.
Вързах на възел. Не мога без тях.
И ги понесох на някъде...
Взела съм малко парченце надежда,
две-три искри от жарава...
Пътят е дълъг и труден, изглежда...
Обич си взех – да ме сгрява...
Перо от крилото на птица прибрах –
да помня къде е сърцето ми.
Тъмно щом стане – да литна без страх,
и да се слея с небето си...
Взех си комат тишина от звездите –
все някога ще огладнея.
Сгънах на дъното грижливо мечтите.
И време – да ги живея.
Всичките спомени – и те във вързопчето.
Нямам какво да забравям.
Сложих и щастие. С уговорка – безсрочно.
И сили – да го създавам.
Скътах душата си и възела вързах
с панделка с надпис „Късмет!”
Тръгнах към вас и Ви прегърнах...
Че е подарък за Вас...!"
от нета
15.11.2014 23:28 -
Моето момиче!
"Тя е моята стъпка нагоре,
радостта на живота ми, мойто момиче,
отворени пътища, светли простори,
моето право да кажа: „Обичам!“
Тя ме събужда със мила усмивка,
…в очите си светли побира света ми.
Аз съм щ майка, но вечно щ липсвам
и тя ме упреква – тя, дъщеря ми.
Тя ме придържа, когато пропадам,
…до мене застава, рамо до рамо.
Струва си всичко, което изстрадах,
когато прошепва ми тихичко „мамо“…
Тя е моята стъпка нагоре,
с нея забравям, че има обратно.
За нея земята, света ще преровя,
а другото всичко мимолетно е, кратко…"
от нета
радостта на живота ми, мойто момиче,
отворени пътища, светли простори,
моето право да кажа: „Обичам!“
Тя ме събужда със мила усмивка,
…в очите си светли побира света ми.
Аз съм щ майка, но вечно щ липсвам
и тя ме упреква – тя, дъщеря ми.
Тя ме придържа, когато пропадам,
…до мене застава, рамо до рамо.
Струва си всичко, което изстрадах,
когато прошепва ми тихичко „мамо“…
Тя е моята стъпка нагоре,
с нея забравям, че има обратно.
За нея земята, света ще преровя,
а другото всичко мимолетно е, кратко…"
от нета
15.11.2014 23:27 -
Съвестта ми до днес не е натежала!
"Във Всемирния Хаос дойдох подредена
и обзета от детски възторг.
Обожавах небето, тревите зелени,
бях трошичка, по-лека от корк...
Не потъвах във блатото. Ходех по него,
но не лепнех от тиня и кал...
Чувах песни на влюбени (в славата) лебеди,
покорени от Блатния крал.
И играех в тръстиките с мънички жабки,
те ми дадоха Златно ключе,
аз заключих във себе си детството кратко
и останах с душа на дете.
Все така обожавам Всемирния Хаос,
Той е Висшата форма на Ред.
Съвестта ми до днеска не е натежала.
Аз пътувам със детски билет."
от нета
и обзета от детски възторг.
Обожавах небето, тревите зелени,
бях трошичка, по-лека от корк...
Не потъвах във блатото. Ходех по него,
но не лепнех от тиня и кал...
Чувах песни на влюбени (в славата) лебеди,
покорени от Блатния крал.
И играех в тръстиките с мънички жабки,
те ми дадоха Златно ключе,
аз заключих във себе си детството кратко
и останах с душа на дете.
Все така обожавам Всемирния Хаос,
Той е Висшата форма на Ред.
Съвестта ми до днеска не е натежала.
Аз пътувам със детски билет."
от нета
15.11.2014 23:26 -
Щом детето ми до мен върви!
"Сърцето ми от щастие прилива,
очите ми се смеят със сълзи,
душата ми в екстаз танцува
щом детето ми до мен върви !
Усмихната,с трапчинка закачлива,
безгрижно бяга, скача, лудува.
Немирна, палава, безкрайно игрива,
в миг притихва и най-нежно, те целува !
И мога всяка нейна пакост да простя,
нощите безсънни, умората дори.
В огъня на майчината обич, аз горя
и горда съм - детето ми, до мен върви !"
от нета
очите ми се смеят със сълзи,
душата ми в екстаз танцува
щом детето ми до мен върви !
Усмихната,с трапчинка закачлива,
безгрижно бяга, скача, лудува.
Немирна, палава, безкрайно игрива,
в миг притихва и най-нежно, те целува !
И мога всяка нейна пакост да простя,
нощите безсънни, умората дори.
В огъня на майчината обич, аз горя
и горда съм - детето ми, до мен върви !"
от нета
15.11.2014 23:24 -
На децата ми!
"Душите ви прегръщам в лудост,
а същността ми в вас е спряла.
Вий сън сти ми и мойта будност
и само с вас... аз съм цяла..."
от нета
а същността ми в вас е спряла.
Вий сън сти ми и мойта будност
и само с вас... аз съм цяла..."
от нета
15.11.2014 23:23 -
За Дъщеря ми!
"Бъди добра. Бъди разумна, дъще.
И блясъкът в очите си пази.
Когато те обидят, не отвръщай.
Проклинат ли те, ти - благослови.
Не се стреми към гордост и към слава.
Във малките неща е радостта.
Животът често взима. Ала дава
добър урок в замяна на това.
Ще падаш и ще ставаш много пъти.
Не се плаши. Страхът е лош другар.
И мъка, и тревога ще настъпи,
но ти приемай всичко като дар.
Главата дръж изправена високо.
Не се влияй от хорските мълви.
Приятели недей да съдиш строго.
Дори да те засегнат, им прости.
Животът е безумно кратък, дъще.
Не го пилей в омраза и във яд.
Обичай! Любовта ще ти се връща.
И по-красив ще става твоя свят."
от нета
И блясъкът в очите си пази.
Когато те обидят, не отвръщай.
Проклинат ли те, ти - благослови.
Не се стреми към гордост и към слава.
Във малките неща е радостта.
Животът често взима. Ала дава
добър урок в замяна на това.
Ще падаш и ще ставаш много пъти.
Не се плаши. Страхът е лош другар.
И мъка, и тревога ще настъпи,
но ти приемай всичко като дар.
Главата дръж изправена високо.
Не се влияй от хорските мълви.
Приятели недей да съдиш строго.
Дори да те засегнат, им прости.
Животът е безумно кратък, дъще.
Не го пилей в омраза и във яд.
Обичай! Любовта ще ти се връща.
И по-красив ще става твоя свят."
от нета
