"Тичаме след някакво безвремие,
забравяме да носим светлина,
лъжем се на глас "Добре ми е",
а се събираме във шепа тишина,
обичаме по малко,на почивки,
(макар да не почива любовта),
броим си всичките усмивки,
които сме дарили на света,
търсиме подкрепа и човечност,
без ние да сме нечия упора,
хищници сме цяла вечност,
а кога ще бъдем хора?"

от нета