"Когато съм обидена мълча и пращам всички лоши думи в бездна. Побирам болката в една сълза и се усмихвам... за да не изчезна. Какво ми струва само аз си зная обидите да мога да преглъщам, да имам сили толкоз, че до края и аз с чернилка да не им... отвръщам. Сълзата ми превръща се във стих и пускам го по вятъра... Далече... Остават по душата ми следи които най-болезнени са вечер. Но се усмихвам. За да не изчезна... Защото нямам право да съм слаба. Изпращам всички лоши думи в бездна. Нали доброто, ужким, побеждава?"

от нета