"Мама ми казваше: „Изяж си хляба,
сложи си шапката и не излизай самичка.”
Не винаги правех каквото трябва.
Не бях непременно доброто момиче.
Нерядко тръгвах на бунт и на нож
с целия свят – заради едната идея.
Не че светът всъщност е лош.
Само да не ме учи как да живея...
Стените разбивах направо с главата си.
Нямах търпение. Не заобикалях.
Смело доказвах докрай правотата си.
Взривявах мостове. Не съжалявах...
Времето мина. Права е мама.
Но едва сега осъзнавам всичко.
Много е просто. Ям си хляба,
слагам си шапката
и не излизам самичка."

от нета