"Подръж ме в ръце. Но не гледай очите ми.
В тях съм заровила много сълзи.
Целуни ме по бузата. Разказвай ми приказка.
И просто за малко при мен остани.
Тръгни си, когато дъхът ми утихне
и пулсът ми стане по-подреден.
За да мога в съня си да бъда усмихната
нарисувай ми Слънце на леглото до мен.
Подръж ме до себе си. Да усещам сърцето ти.
Да се свия на точка и да вляза в съня.
Една светла магия за мен са ръцете ти.
Уморена се свивам във тях да заспя..."
от нета
"Татко един път ми каза:
„В живота е важно
да знаеш да падаш.“
Пада се невъзможно,
с грациозност,
от щастие,
от нестихващи липси,
от края на ласките,
с викове,
надълбоко до дъното,
където се чупят гръбнаците,
от терасата на четири крака
като съседската котка с мустаците,
с поглед-стомана и смелост,
куражлийски, влюбен до дързост,
непрактично – с ръце в джобувете,
отвисоко, между перата на чайките,
болезнено – сред ръце на другари,
глухо на земята, безследно забравен,
в сърцето на някого -
най-красивото падане,
където понякога задълго оставаш...
Пада се лесно,
пробвай да станеш."
от нета
"Завиждат й за тихите очи,
за птицата загнездена в гърдите.
Когато те я сочат, тя мълчи
и бавничко изкачва висините.
Злословят за голямата душа.
Душа ли бе, гигантска е, душище.
Побира всичко - удари слова
и знае, че не означават нищо.
Оплюват я за смелото сърце,
за румените бузи и усмивка.
За слънцето над нейното лице,
за името й простичко – Щастливка.
Завиждат й, че крачи все напред.
През тръни и чакъл, дори през рана.
Дано се случи нявга и на теб
да срешеш тази приказна жена голяма."
от нета
"Лека нощ, Вълшебство!
Затвори очи!
И брой до две и половина.
Брой бавно…
по – бавно дори...
Аз вече съм тук
Едва доловима…
Не бързай натам -
към Орфей и звездите.
Почакай, постой с мен сега!
Така е красиво…
В този миг, точно в този!
Между съня и реалността…"
от нета
