Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
... защото Поезията и Тананикането не са неща, които можеш да вземеш, те са неща, които те вземат...
Автор: rosichka78 Категория: Поезия
Прочетен: 41362 Постинги: 331 Коментари: 18
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>
"Мама ми казваше: „Изяж си хляба,
сложи си шапката и не излизай самичка.”
Не винаги правех каквото трябва.
Не бях непременно доброто момиче.
Нерядко тръгвах на бунт и на нож
с целия свят – заради едната идея.
Не че светът всъщност е лош.
Само да не ме учи как да живея...
Стените разбивах направо с главата си.
Нямах търпение. Не заобикалях.
Смело доказвах докрай правотата си.
Взривявах мостове. Не съжалявах...
Времето мина. Права е мама.
Но едва сега осъзнавам всичко.
Много е просто. Ям си хляба,
слагам си шапката
и не излизам самичка."

от нета
Категория: Поезия
Прочетен: 1641 Коментари: 0 Гласове: 2
23.04 14:34 - от мен!
Пиша това, тъй като получавам доста съобщения на лични с разни желания или глупави претенции към мен! Този блог го направих единствено, за да споделям с хората поезията, с която съм се срещала..., тази която ме е докоснала по един или друг начин... искаше ми се да достигне до повече хора и искренно вярвам, че има кого другиго да развълнува... не съм я писала аз, това което чета и качвам тук съвсем не означава, че го преживявам вдействителност в момента, а ако преживявам каквото и да е било тук не е мястото от което ще го разберете! Не си търся нито приятелства, нито връзки - така че много ви моля да се спрете... аз обичам стиховете, много рядко пиша..., но почти всеки ден чета и това нищо повече не означава от това, което е - просто чета, не търсете под вола теле и не ме атакувайте с глупости! Тук намирам много прекрасни неща за четене и споделяне и ще е наистина жалко, ако ме откажете!
Категория: Хоби
Прочетен: 34 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 23.04 14:49
15.03 15:11 - Измама!
"Измамна е тъгата ми. Измамна...
Сълзите ми миришат на кокиче.
Умората ми – пролетна и жадна,
е хищник, който знае да обича.
Измамна е тъгата ми. Измамна...
След зимата възкръсваш с нова песен.
Не се кълна, че ще е път за двама,
но се кълна да бъда честна есен.
Обичах трудно. Много трудно. Натежа ми.
Тъгата ми намордник е. Не маска.
По – страшно от това да ме погалиш
е само да пропуснем тази ласка."

от нета
Категория: Поезия
Прочетен: 189 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 15.03 15:11
15.03 15:05 - Прах...
"А след любов се онемява. Като след предател,
с когото си осъмвал. На среднощна маса.
И си търсил смисъла. (Сред плявата)
И на дъното на чашата.
И се оглушава. До без мисъл. И без звук.
Като след плесница. На приятел.
С когото си делил и истини, и вино.
И си вярвал. Без съмнения. И силно.
А после сякаш с дяволи си пил. И от скръб си плакал.
До неизречена молитва. И до последната сълза.
На друг, който те е чакал.
След това се ослепява. И от ярост. И от страх.
От самота. От тишина. И от любов. И болка.
После си готов.
И за демони. И за приятел. И си зрящ.
И можеш да обичаш. Пак. И пак.
(Без да мислиш,
че Времето превръща всичко в прах!)"

от нета
Категория: Поезия
Прочетен: 30 Коментари: 0 Гласове: 0
15.03 15:03 - Пазя ги!
"Все някога ще бъда уморена
от дългия си полет към звездите.
И ще поискам някой да ме вземе
във шепите си. За почивка.
Да ми свали крилете отмалели.
Със устни да ми вдъхне земен въздух.
В прегръдката си да ме залюлее.
И да го чувствам. И да ме почувства.
Да ме научи да обичам. По човешки.
Да ми покаже как се ходи по земята.
И ако някога ме види тъжна,
да каже:
- Пазя ги...Крилата ти..."

от нета
Категория: Поезия
Прочетен: 30 Коментари: 0 Гласове: 0
15.03 14:57 - Не ме моли!
"Не ме моли! Разделяй и владей!
Душата ми разкъсай на куплети!
Да бъдеш снизходителна, не смей!
Нагледах се на мили Жулиети!
Смени цвета в косата! Грим сложи!
Високи токчета. Пола. Бижута…
А после нещо мръсно ми кажи!
От обич намрази ме за минута!
Омраза и любов. Страстта. Гневът…
Не искам слънце! Искам урагани!
Когато си със мене, всеки път
нанасяй върху тялото ми рани!
Нагледах се на хрисими жени!
Омръзнаха ми в своята прилежност!
Убийствено веднъж ме целуни!
А после нека пак си бъде нежно."

от нета
Категория: Поезия
Прочетен: 24 Коментари: 0 Гласове: 0
03.03 10:28 - Чакай ме!
"Не си спомням баща ми
някога да е казвал на мама:
- Обичам те!
Но щом болест я връхлетеше,
той переше и готвеше
и я поглеждаше толкова ласкаво,
че тя се изчервяваше,
като момиче.
А когато мама умря –
татко се смали,
залиня
и набързо пое
към небето.
На гърба
на тяхната сватбена снимка
прочетох: “Василке, чакай ме.
Скоро ще дойда при тебе.”
След тези простички думи
колко ли струват
всичките
любовни антологии?"

от нета
Категория: Поезия
Прочетен: 164 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 15.03 14:58
11.12.2016 10:28 - Кокиче!

"В средата на зимата, в лютия мраз,
без никакъв намек за пролет,
снега издълбали в предутринен час,
кокичета гледат нагоре.

Те още са пъпки. Изящен овал...
Но там, под снега, им е тясно.
Денят се разлиства, внезапно видял
живот върху мъртвата пряспа.

Поглеждат ги хора с надежда и страх
или със усмивки студени,
но знае ли някой какво е за тях
това ненормално цъфтене?

И знае ли някой защо във снега
без никакъв намек за пролет
разголват девическа нежна снага?
И бавно замръзват отгоре..."

от нета

Категория: Поезия
Прочетен: 180 Коментари: 1 Гласове: 2
Последна промяна: 11.12.2016 12:24

"О, само който дръзне да се бори,
ще има този шанс – да победи.
Не са далечни сините простори,
когато си готов да полетиш.

Тогава всяка пречка е дразнител.
Да я надмогнеш – дълг неотменим.
Роденият да бъде победител
и пречките използва за трамплин.

И даже ад пред теб да се отвори,
вдигни очи и светлината виж!
Не са далечни сините простори,
когато си готов да полетиш!"

от нета
Категория: Поезия
Прочетен: 84 Коментари: 1 Гласове: 0
11.12.2016 10:19 - Утро!

"Добро утро, на целият свят!
На любовта. На лесните думи.
На усмивките и радостта.
Добро утро, и на вас пеперуди.

Поздравявам те, прелестно слънце.
И теб роса и вас птичи песни.
Днес в красота светът се събуди,
днес е ден за нови успехи!

И знам, че няма да бъде лесно.
В денят, с дъх на идващо лято.
Всеки увлечен в свойте проекти,
ще се бори с житейският вятър.

Но сега е, прелестна утрин.
Тиха ,спокойна с дъх на цветя.
Наслади се на кратките мигове,
те отлитат от нас както младоста.

Добро утро на целият свят!
Нямам време да бъда тъжна.
Добро утро приятелю нов,
добро утро на всяка усмивка!"

от нета
Категория: Поезия
Прочетен: 62 Коментари: 0 Гласове: 0
"Някои неща не ме усещат.
Нямат и представа, че съм тук.
Все едно съм някаква отсечка
от прозорец до невидим звук.
Някои представи са погрешни.
Мислиш, че си птица, а не си.
Вярваш, че любовите са вечни,
Че сънят на лодките е син.
Всъщност всичко е въпрос на думи.
Всичко е въпрос на чудеса.
Лодките изобщо не сънуват.
А любовите не са, каквото са.
И по принцип си така устроен –
виждаш, колкото си преживял.
Казваш си "забравих те", но помниш.
Лъжеш, че след бурите си цял.
Някои неща са тъй далече...
С трудно забравими имена.
Другото са пътища и вечност.
Общо взето е така."

от нета
Категория: Поезия
Прочетен: 68 Коментари: 1 Гласове: 0
"Мостовете се сринаха сами -
не издържаха думите ти тежки.
И вместо нови - изградих стени,
от обич да ме пазят... и от грешки.
Зад тях ще мога силно да крещя
от болка да се мятам наранена.
Ще сливам слънчевия ден с нощта
и няма да съм ничия мишена.
Мишена, да - това за тебе бях,
но ти по мен не стреля със куршуми.
По-лесно е, сега го осъзнах,
по чувствата ми да се целиш с думи.
Така си сигурен - поне една
ще ме уцели право във сърцето.
Защо ти трябваше със мен война -
виж колко мръсни са ти днес ръцете...
Да стрелям ли очакваше от мен?
Не мога и не искам да убивам!
Но никога не се предавам в плен,
а просто - безвъзвратно си отивам!"

от нета
Категория: Поезия
Прочетен: 58 Коментари: 1 Гласове: 0
"Радостта си е тук,
но сега си почива.
Диша кротко, без звук.
Закопчана накриво,
без чорапи, без лак,
без парфюм, без надежда.
Свита в топлия мрак,
тишината подрежда.
Няма друг алкохол –
само мекия спомен.
Във сърцето й голо
след възторга огромен,
след труда, след страха,
след звънтящите страсти –
една остра троха
изостанало щастие…
Радостта се е свила
на кълбо, на юмрук.
Няма никаква сила.
Но все още е тук."

от нета
Категория: Поезия
Прочетен: 52 Коментари: 1 Гласове: 0
11.12.2016 10:03 - Врабче!

"Седя, като врабче,
на перваза на деня си,
сред мислите си, че
все крилцата ми са къси.
Че моето не бе
нито полет, нито песен,
че моето небе
ниско бе, а идва есен.

Един живот – троха.
Как да я делиш с орлите?
За някого – стреха,
другиму – височините.
Вали и застудя.
Аз, като сълза в окото,
един врабец – седя
на перваза на живота."

от нета
 

Категория: Поезия
Прочетен: 47 Коментари: 0 Гласове: 0
11.12.2016 10:02 - Вероятно...!

"Вероятно е от умората. От идиотското недоспиване.

От крушенията, превърнали бригантината в шлеп.

От това, че човекът е създаден от глина.

Но си мисля за теб.

И измислям: внезапности, невъзможности, срещи,

дето може и да не се състоят.

Няма ток, затова съм запалила свещи.

Те горят. Ще догорят.

Ти си другаде. С други. Аз впрочем също

съм във друг живот - неживян-пропилян,

в който ти си героят, наказан със сюжетно завръщане

като в глупав любовен роман.

Не съм силна във прозата. Стискам тънката нишка

на живота си трижди нелеп,

а свещта ме опарва с твойта светла въздишка:

"И аз мисля за теб." "


от нета
 

Категория: Поезия
Прочетен: 40 Коментари: 0 Гласове: 0
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: rosichka78
Категория: Поезия
Прочетен: 41362
Постинги: 331
Коментари: 18
Гласове: 52
Архив
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930